Архив: Семинар на Георги Ангелов, 27 Ноември 2008

На 27-ми Ноември (четвъртък) от 18.30 ч. в

Заседателната зала на Института за философски изследвания беше проведен семинар на тема:

Способност за случване vs. способност за въображение:
фигури и граници на продуктивността

Докладчик: Георги Ангелов

Коментар: Доц. д-р Александър Гънгов (СУ "Св. Климент Охридски")

Анотация на доклада на Георги Ангелов

Докладът ще бъде ситуиран около една от водещите интуиции на Модерната философска мисъл, намерила израз в критическата теоретична конструкция на Кант, а именно, че продуктивността на висшите способности на духа има смисъла на:

а) преоформяне (пренареждане, разместване, Ver-stand), когато се отнася до предмети на познанието. В трансцендентален смисъл продуктивността е само формална, т.е. представлява създаване на единство в синтезата на многообразното. Това е така, защото способността за съждение е определяща, налагаща правилото на разсъдъка, т.е. понятието.

б) създаване, но само когато се отнася до представи. Значи тя е собствено креативна единствено в плана на художественото творчество. Това е така, защото способността за съждение в този случай е рефлектираща и сама трябва да си даде правилото (закона), което да следва.

Противно на това, в рамките на едно херменевтично ориентирано разсъждение, на способността за въображение ще бъде противопоставена една друга способност – способността за случване.

Нейните основни определения са:

- продуктивност в съдържателен смисъл, т.е. създаване на ново съдържание, а не само преоформяне на вече пред-положеното такова;

- проявление чрез специфичен ефект – знак (следа), който няма смисъла на причинно-следствен резултат;

- моделът на нейното функциониране е този на пасивното желание в теорията на психоанализата; желание, което е дейно, но проявата му има характер на самозакриване;

Аналитиката на способността за случване (или намерението) има собствено смисъла на метафизика на съдържателно продуктивната способност, противно на критически ориентираните епистемологични програми (посткантиански, критико-херменевтични, социално-критически, постпозитивистки, постструктуралистки) или самоволно отказващите се от обяснителните си функции светогледни (постмодерни) интерпретации.

Какъв принос би имала подобна “метафизика” в нашето време, в което като че ли повече се нуждаем от правила за пренареждане, удостоверяване, съвместяване, поемане на ангажимент? Отговорът на този въпрос кореспондира с убеждението в необходимостта от цялостно осветляване и завършване на науката (философията), стремеж, който е иманентен на всички значими теоретични конструкции.

Нуждата от запазването на съвместността не притежава достатъчно мотивационна сила, за да замести нуждата от продуктивност.


ЛИТЕРАТУРА:

Ейбрахам, Н., Торок, М.

“Топография на действителността: метапсихологията на тайните.” В: Тодоров, О. (съст.) За името и за превода. Избрани статии от The Oxford Literary Review. София: Издателство “Отворено общество”, 1996


Кант

- За способността за въображение (Einbildungskraft) в плана на познанието на обекти:
Критика на чистия разум, Трансцендентална аналитика
Кн. 1, Гл. 2, За дедукцията на чистите разсъдъчни понятия, §§ 13 - 27
Кн. 2, Гл. 1, За схематизма на чистите разсъдъчни понятия

- За подразделението на способностите:
Критика на практическия разум, Предговор и Увод
Критика на способността за съждение, Предговор и Увод

- За онагледяването на сетивни идеи (способността за изображение, Vermögen der Darstellung):
Критика на способността за съждение, §§ 43 - 50

- За съобщимостта без понятие (способността на вкуса като sensus communis):
Критика на способността за съждение, §§ 36 - 40


Хабермас

- “Що е универсална прагматика?” В: Философия на езика и социална теория. Избрани студии. София: ЛИК, 1999, Раздел ІІ, точка 4 - 7

- “Понятието за жизнен свят и херменевтическият идеализъм на разбиращата социология.” В: Гинев, Д., Стефанов, И. (съст.) Идеи в културологията, том 2. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993, точка 1 - 4

- “Философията като наместник и интерпретатор.” Морал, право и демокрация. София: Дом на науките за човека и обществото, 1999


Хайдегер

За смисъла на про-из-веждането (Her-stellen):
“Vom Wesen und Begriff der Physis. Aristoteles, Physik, B, 1.” In: Wegmarken, Frankfurt am Main: Klostermann, 1967, на френски: “Ce qu’est et comment se détermine la physis.” In: Questions II. Paris: Gallimard, 1968, на български: “За същността и понятието за physis. Аристотел, Физика, B, 1.” Философски форум 4 (1998), 23 - 64