Доклад на Проф. д.ф.н. Валентин Канавров на тема:
Битийната метафизика на Хайдегер
Анотация
Фундаменталната онтология, а по-късно и проясняването на истината на битието в събитието имат собствен аналитичен философски път. Хайдегер никога не си го представя независимо от традицията, безотносително към постигнатото от Европейската рационална метафизика. Полето около (на!) този път не е пусто, не е голо. Вярно е, че в смисъла на новото, второто начало на метафизиката този път е път на отшелник и пустинник, път на самотник и единак. Ала пътят се проправя всред вече рационално здраво изградения, отдавна систематично и научно подреден и религиозно одухотворен град Божи. Това е „градът” на многото, на пъстрите, на динамичните култури, на многото откровения, на живите слова, на благите вести, на полифоничната философия, която не е една-единствена фуга, не е една тема с много импровизации, вариации и оркестрации, не е едно окончателно устройване или последно укриващо скриващо се устройство на битието. Той е така устроен от конститутивното метафизично мислене и от грядущата вяра, че благородно и толерантно допуска и истински приема „новата истина на битието”. Ето защо пътят на Хайдегер не е „път в полето”, не е и „Holzweg”, макар да е път на самотник, дръзнал наведнъж раздяла с бащина къща, родина, младост и християнство. Или, може би все пак е Holzweg, провиждащ собственото си пропадане в екраниращите зидове на техниката.
No comments:
Post a Comment