І. Коментарът на Димитър Зашев беше съсредоточен около следните няколко пункта:
- Радикалното преобразуване на понятията, заложено като предпоставка в доклада на Валентин Канавров.
За изясняване на въпроса “Какво значи да се мисли радикално?”, Зашев се позова на Маркс. Според Маркс, да се мисли радикално човекът, означава да се мисли в неговия корен.
Според Зашев, Хайдегер осъществява радикално осмисляне, т.е. визира предпредикативната битийност, неразтвореността на битието в логосното. Когато имаме предвид логоса, се отличават следните значения: 1) грамата, писмеността; 2) logos-ът като apophansis, показване (Виж Битие и време, § 7 Б и § 33) 3) реч и после език (Виж Битие и време, § 34). Така в Битие и време ние намираме разгърнат един феномено-апофантичен подход.
По този начин тук се очертава една програма за критика на метафизиката. Хайдегеровото осмисляне на пред-предикативното е отвъд разделението рационално – ирационално. Неговият анализ на предпредикативното като битийност лежи извън хоризонта на ирационалистичните построения. За целта Хайдегер се разграничава от: 1) философията на живота; 2) Дилтай; 3) неокантианството. В началото на 20-те год. Хайдегер отхвърля на Лутеровата интерпретация на ап. Павеловото учение.
Подстъпи към подобна критика на европейския метафизичен проект могат да бъдат набелязани още в Хегеловата критика на алегоризма, концепцията за знака – препратка. И следователно такива могат да бъдат търсени и при Маркс.
- Необходимост от отбелязване на темата за techne. Темата за знака е по-широка от темата за techne и Gestell. Тя неминуемо имплицира на свой ред говоренето за скритостта и непоказването.
- Необходимост от отбелязване на темата за волята за власт.
- Изтълкуване на Хайдегеровата конструкция – ранна, късна, откъм темпоралността. Или откъм темата за екзистенция. Терминът екзистенция при Хайдегер навлиза през 1919 - 1920 г. от апостолическата концептуалност (Виж: Зашев, Д. “Историко-религиозно тълкуване и фактичност.” Християнство и култура 8 (2008), 81 - 88; Хайдегер, М. “Из ‘Въведение във философия на религията’.” Християнство и култура 8 (2008), 89 - 98; Теохаров, В. (съст.) Философия на религията и евангелска теология. София: Критика и хуманизъм, 2005).
Особена важност на Ur- (пра-, arche-) тематиката. Според Зашев, тъкмо това е отбелязано в доклада на Канавров, т.н. от него “разравяне на пред-онтологичните свидетелства”. От една страна имаме предпредикативна битийност, от друга редуциране на битийното до знака в метафизическия хоризонт. Urerfahrung, пра-опита, следва да се преведе по-скоро като изпитване, узнаване, изживяване.
Къде е основата на това разбиране при Хайдегер? Интерпретация на ап. Павеловите послания и контроверсия с тълкуването на Лутер. При Лутер имаме формата бъдене-във-вярата. Такива форми (от същия вид) са: опит (Erfahrung), битийност.
Хайдегер разгръща собствен вариант на теология. Той е свързан с: (1) критика на позицията на Лутер и (2) имплицитна критика на юдаизма, старозаветната доктрина. Апостолическата екзистентност по-късно в Битие и време намира израз в централния термин екзистенция. Още в тази апостолическа екзистентност могат да бъдат намерени ранните форми на термините околовръстен свят, Бъдене-с-други, Vollzug (историческо ставане). В лекциите от 1920/ 21 WS “Увод във феноменология на религията” присъства терминът Verkündigung, възвестяване; мислено откъм апостолическата екзистентност, тук вече имаме хоризонт, трансценденция.
- Необходимост от отбелязване на темата за отказа от егология. Себе-тематиката – как присъства при Хайдегер.
- Необходимост от отбелязване на темата за фуговостта. Füge (fügen, Fügung) като фуга (имплицираща празнота, процеп), но и като събда, случай.
ІІ. Коментарът на Николай Турлаков засегна:
- Разликата между битие и биващо (онтико-онтологическата разлика). Езикът на метафизиката не може да я изрази.
Отговор на Валентин Канавров: Хайдегер след 1936 г. осъществява преодоляване на онтико-онтологическата разлика и на онтологията като такава. След 1936 г. може да се говори за “критически” Хайдегер. Справя се лесно с Хегел, с Декарт, с Аристотел – още в ранния период, но при заниманията му с Ницше настъпва поврат. Позицията на Хайдегер след 1936 г. е вече собствено херменевтична, не като метод, а като опит на мисленето.
- Разделението метафизика – екзистенциална онтология. При Хайдегер битието вече не е конкретно всеобщото. Тази разлика се манифестира и в разграничението между явление и феномен (Виж Битие и време, § 7 А)
ІІІ. Дискусия
1. Владимир Стойчев (към Димитър Зашев)
- Доколко има потенциал и възможност за съотнасяне на Ur-тематиката с techne.
Отговор на Димитър Зашев: По-скоро си противостоят. Techne, Gestell е това, което го има единствено откъм упражняването, прилагането на сила. Съществуващото по този начен го има “на дръвника”, “на тезгяха”, доколкото е извикано на разположение. Gestell също е и видимото, онова, което го има за показа. Или тук съществуващото е закрито откъм собственото му битие, както е “по себе си”.
2. Мария Димитрова
- Изтълкуване на Ereignis, събитието, като среща между Dasein и битие.
Отговор на Димитър Зашев: В Откъм събитието. Приноси... Хайдегер изтълкува Er-eigen (eigen – собственото, своеобразното) и откъм er-augen, влизането в погледа. Тази конотация я има още в първото от значенията на apophansis (§ 33 на Битие и време) – показването.
- Старозаветният апел към Бога (на чието място би могло да се екстраполира Битието при Хайдегер). Мария Димитрова постави въпроса доколко има възможност за изтълкуване на Хайдегеровото мислене откъм тази плоскост, като тема (т.е. без оглед на без конкретни юдейо-теологически препратки).
Според Димитрова разбирането е винаги откъм хоризонта, без него няма разбиране за нещата в света. Изтълкуване на хоризонта като апел извън нас. Старозаветният Бог към Адам – “Где си?”. Адам отговаря “Тук”; всъщност, според Димитрова, отговорът е “Ето ме” (конкретно в Битие 3 : 9-10 Адам отговаря друго – б.м., Г.А.). Това “Ето ме” е една възможност за приближение към Da-sein.
Изготвен от:
Георги Ангелов
